Регионален исторически музей “Акад. Йордан Иванов”, гр. Кюстендил е отличен пример за българска организация, работеща в областта на културата, успяла да инициира и  реализира редица проекти за опазване на българското историческо и културно наследство.

За успехите и трудните моменти, с нас разговаря г-н Валентин Дебочички, Директор на Регионалeн исторически музей Кюстендил.

Еврофинансиране: Господин Дебочички, кои са най-значимите проекти, които музеят е реализирал в последните години, финансирани от ЕС и други програми?

Валентин Дебочички: В периода 1999-2006 г. Регионален исторически музей (РИМ) - Кюстендил разработи и реализира редица проекти, насочени към консервация и реставрация на недвижими паметници на културата, създаване на нови експозиции, археологически проучвания, публикации и други. Сред финансираните проекти са: "Реставрация на средновековна църква “Св. Георги”, кв. Колуша, гр. Кюстендил" - Програма за развитие на културата в България, финансиран от Евро-български фонд за развитие на изкуствата; "Археологическо проучване, консервация и реставрация, експониране и публикация на Тракийска могила в м. “Топлика”, Община Невестино", финансиран от Посолството на Швейцария в Република България; "Реставрация, консервация, експониране и публикация на антична мозайка с изображение на Херакъл от Пауталия", финансиран от Национален фонд “Култура” и частично от Национален център “Музеи, галерии и изобразителни изкуства; “Цялостна консервация, реставрация и експониране на обект “Антични терми”, гр. Кюстендил – І етап, финасиран от Национален фонд ”Култура”; “Изграждане и поддържане на уеб-сайт на Регионален исторически музей Кюстендил” (www.kyustendilmuseum.com); проект “Кюстендилски регион – кръстопът на осемхилядолетна история и култура” по Програма ФАР на Европейския съюз - “Грантова схема за развитие на културния туризъм в България”, в сътрудничество с областна управа Кюстендил, общини Кюстендил, Невестино, Сапарева баня, Рила, Бобошево и две неправителствени организации - Съвет по туризъм и туристическо дружество “Осогово” - Кюстендил; Проект "Изграждане на нова археологическа експозиция", финансиран от НЦМГИИ. През 2007 г. РИМ – Кюстендил изпълни  проекта “Заедно по свещените места на Осоговската планина” по програма ФАР за трансгранично сътрудничество. Музеят е инициирал също редица проекти по програма “Красива България”, насочени към подобряване на материалната база на музея и реставрация на паметници на културата с цел развитие на културния туризъм в града и областта - късноантична и средновековна крепост на хълма “Хисарлъка”, църква “Св. Георги” и други.

В подготовката и най-вече в изпълнението на тези проекти участваха много специалисти от музея, на които използвам случая да благодаря. Благодаря и на много наши приятели и експерти, като колегите от „Проджекта” ООД, които безкористно и вещо ни консултираха при изготвянето на част от проектните предложения, както и на всички останали, чиито имена не е възможно тук да изредим, но без чиято помощ, музеят не би бил толкова успешен при кандидатстването по различните програми и проекти.
 
В заключение искам да посоча, че този списък далеч не e изчерпателен. Множеството проекти, по които е кандидатствал и работил музея през последните години, свидетелстват за огромните усилия на всички колеги да спомогнат за опазването и популяризирането на богатото културно-историческо наследство на Кюстендил и региона.

Еврофинансиране: По какви проекти работите понастоящем?

Валентин Дебочички: От 2008 г. Кюстендилския музей участва в голям международен проект F-M U. S. EU. M. (Форма на мултимедийна система за европейски музей) по Програма „Учене през целия живот” (LLP) – подпрограма „Леонардо да Винчи” (2007-2013). Осъществява се в партньорство от общо девет организации от Италия, Румъния и България. Проектът има за цел да отговори на все по-нарастващата нужда в музейния сектор от нови умения и способи, отнасящи се до планиране и управление едновременно на дейности в областта на културата, изкуството, технологиите и икономиката, използвайки иновативни модели за презентиране и разкриване на културно-историческото наследство като символ не само на специфична национална идентичност, но и на европейска такава.

През 2008 г. бе одобрен и финансиран проект “Подобряване на туристическата инфраструктура в Кюстендилска област за устойчиво трансгранично развитие” по Програма “Добросъседство” 2005 (България - бивша Югославска република Македония) - Програма ФАР на ЕС, на Регионален исторически музей гр. Кюстендил, на обща стойност 255 376.76 евро. Партньори на музея са община Кюстендил и община Щип, Македония. Неговото изпълнение стартира на 1 март 2008 г. и трябва да приключи, убеден съм успешно, на 30 юни 2009 г. В рамките на проекта ще се извърши консервация и реставрация на 3 паметника на културата с национално значение: Антични терми, късноантична и средновековна крепост на хълма „Хисарлъка” и средновековната „Пиркова кула” в град Кюстендил, както и благоустрояване на комплекс „Св. Георги”. Предвижда се още да бъде подобрена информационната инфраструктура на 10 туристически обекта, паметници на културата в община Кюстендил.

От началото на 2009 г. РИМ гр. Кюстендил започна още работа по проект: "Кадастралната политика и географска информационна система (GIS) на културно-историческото наследство в Кюстендилска област" - Насърчаване на научните изследвания в приоритетни области – 2008 към Фонд  „Научни изследвания”. Размерът на помощта е 400 000 лв.

През 2008 г. музеят кандидатстава и по редица други проекти. За огромно наше съжаление, два от проектите, които получиха одобрение и съответно покана за сключване на договор не бяха финансирани, поради спирането на 200 млн. евро от страна на ЕС по Програма ФАР за България.

Еврофинансиране: Какви са основните проблеми, които срещнахте при подготовката и съответно изпълнението на проектите?

Валентин Дебочички: Един от най-важните проблеми е, че нашите музейни експерти нямат необходимата подготовка в областта на разработването и управление на проекти. Това ограничава възможността музеят да кандидатства по повече и различни програми, тъй като не е възможно едновременното управление и изпълнение на повече от 1-2 проекта от един и същи екип. Ограничените финансови възможностти на музея, не позволят в специализираните обучения да бъдат включени повече наши експерти. Аз лично считам, че това е проблем не само за музеите в България, но и за всички културни институции в страната и една от главните причини успешните проекти в сферата на културното наследство да бъдат толкова малко.

Друг проблем при подготовката на проектите ни, финансирани досега, е недостатъчната езикова подготовка на нашите експерти. Насоките за кандидатстване, както и цялостната документация беше само на английски език, което допълнително ограничи възможностите за по-активно кандидатстване от страна на музея.

Основен проблем, с който постоянно се сблъсквахме, особено при проектите за консервация и реставрация на недвижимите паметници на културата, беше липсата на предварително изготвени технически и работни инвестиционни проекти, което освен че по съответните програми е задължително условие, затрудняваше прецизното изработване на бюджета на съответния проект.

Друга обективна трудност в това отношение е, че част от недвижимите паметници на културата в Кюстендил и региона нямат ясен статут по отношение на собствеността, т.е. не бяха своевременно актувани като държавна и общинска собственост.

По отношение на проектите по Програма „Добросъседство”, особено при стартирането им, трудност се оказа намирането на подходящ трансграничен партньор.

Не малко и най-различни проблеми срещаме и при реализацията и изпълнението на проектите си. Една част от проблемите са свързани с изплащането на помощта. В повечето случаи, първоначалното плащане по договорите се получава от страна на управляващия орган между четири и пет месеца след стартиране на проектите, което често се отразява върху стриктното спазване на графика за изпълнение на дейностите. Необходимите средства за финално плащане, съфинансиране и забавено възстановяване на ДДС, също създава определени проблеми, свързани с осигуряването на средствата по проекта.

Друг кръг от проблеми при изпълнение на проектите са свързани с изключително формализирания начин на отчитане на проектите: стотици и хиляди ксерокопия и дублиране на едни и същи документи за финансовите и тематични отчети, което отнема време и усилия на екипа по управление на проекта, повече от изпълнението на същинските дейности. В ръководствата за изпълнение на финансираните проекти по съответните схеми, има „презастраховка” по отношение на изискванията за изпълнение на тръжните процедури, което с нищо не допринася за прозрачно и ефективно управление и изразходване на средствата по проекта.

Успешното реализиране на проектите ни, само по себе си свидетелства, че успяваме да решаваме посочените проблеми, както и много други, които ни съпътстваха особено в началото. Използвам случая да благодаря на община Кюстендил и областна администрация Кюстендил, които винаги са ни подкрепяли по проектите, свързани със реставрацията на недвижимите паметници на културата в Кюстендил и региона.

Еврофинансиране:  От гледна точка на вашия опит, как оценявате сътрудничеството ви с представителите на органите, администриращи програмите, по които сте работили досега? Има ли нещо, което бихте препоръчали за подобряване на взаимоотношенията „управляващ орган – бенефициент”?

Валентин Дебочички: Проектите, по които сме работили, са били администрирани от различни органи: ИА по Програма ФАР към МРРБ, Министерство на икономиката, Министерство на културата и т.н. Като цяло, винаги сме срещали подкрепа от съответните експерти и сме работили в една и съща посока - изпълнение на проектните дейности и достигане на заложените цели и резултати. В това отношение, сътрудничеството ни винаги е било в пълно съответствие с регламентираните правомощия, права и задължения на съответните страни. От гледна точка на нашия опит, свързан с изпълнение на проектите по Програма „Добросъседство”, считаме че за ефективното управление и изпълнение на следващите проекти по програма „Трансгранично сътрудничество” е необходимо увеличаване на броя и капацитета на експертите в съответните звена за управление и контрол, което да допринесе за максимално съкращаване на сроковете за съгласуване и одобрение на съответните тръжни и други процедури. Ясното разграничаване и делегиране на правомощия на отделните звена, също ще допринесе за по-ефективно управление на проектите. По настоящем например функциите на Съвместните технически секретариати са изключително и само посреднически между бенефициентите и ИА, без да имат каквито и да е съгласувателни функции. В това отношение е необходимо те да получат повече правомощия, например по съгласуване на т.нар. „малки промени” в договорите за безвъзмездна помощ. Необходимо е и облекчаване на директните контакти между бенефициентите и управляващите органи.

Еврофинансиране: Как оценявате постигнатото в рамките на изпълнените проекти?

Валентин Дебочички: За радост, до този момент нямаме проект, който да не е изпълнен, съгласно одобреното проектно предложение. Удовлетворени сме също, че всичките ни проекти са получили одобрението не само на административните органи, но и на целевите групи и местната общност. Всеки един от нашите проекти се опитва да надгражда и мултиплицира резултатите от предходните - те не са самоцелни и не приключват автоматично с тяхното отчитане. Така например, изминалите 4 години от реализацията на съвместния проект с областна администрация Кюстендил “Кюстендилски регион – кръстопът на осем хилядолетна история и култура”, доказаха неговата целесъобразност и ефективност. С усилията на музея, като ползвател на резултатите по проекта и институцията, която осигурява неговата устойчивост, значително се увеличиха туристите в гр. Кюстендил и посетителите на останалите обекти, включени в разработените тематични маршрута за културен туризъм в областта. Един от настоящите ни проекти, които изпълняваме - “Подобряване на туристическата инфраструктура в Кюстендилска област за устойчиво трансгранично развитие”, практически продължава и разширява цитираният по-горе проект. Не на последно място, реализираните проекти допринесоха за затвърждаване на авторитета и мястото на Кюстендилския музей, като научна и културна институция, която работи в полза на обществото.

Когато оценяваме постигнатото, разбира се не може да не посочим и съществуващите проблеми при съхраняването и използване на резултатите от тези проекти. Музеят наистина полага грижи, стопанисва и представя най-емблематичните недвижими паметници на територията на гр. Кюстендил, но неговите и финансови и юридически правомощия не могат да осигурят постоянната поддръжка на всички паметници на културата.

Еврофинансиране: Забелязвате ли увеличаване на броя на туристите посетили реставрирани в рамките на проектите обекти?

Валентин Дебочички: Както вече споменах, през последните няколко години се увеличава броя на туристите и посетителите на реставрираните паметници на културата на територията на Кюстендил. За последните две години имаме реален ръст на туристите, в рамките на 10-12 %. От реставрираните паметници, най-голям е интересът към средновековната църква „Св. Георги” в кв. Колуша, гр. Кюстендил. През 2008 г. и настоящата 2009 г., на този обект музеят е осигурил непрекъснато екскурзоводно обслужване.

Еврофинансиране:  Оптимист ли сте за бъдещото финансиране на проекти за опазването на културно-историческото наследство на България?

Валентин Дебочички: България е изключително богата на недвижими паметници на културата и в тази връзка, никога финансовите ресурси няма да бъдат достатъчни. Същевременно в част от оперативните програми, например ОП „Регионално развитие” има много възможностти за финансиране на проекти за опазване на културно-историческото наследство на България. Така че не липсата на средства, а по-скоро липсата на експертен и административен капацитет и заинтересованост от страна на потенциалните бенефициенти по тези програми е главният рисков фактор. Все пак, продължавам да бъда умерен оптимист по отношение на възможностите за финансиране през следващите години на много по-голям брой обекти, свързани с валоризацията на българското културно-историческо наследство.

Що се отнася до РИМ - Кюстендил, реализираните проекти ни дават куража да продължим и самочувствието, че така допринасяме и за развитието на музея и за превръщането на прекрасния ни град - Кюстендил в привлекателен център за културен и познавателен туризъм.

 
Еврофинансиране:  Какво бихте посъветвали организации, сходни на вашата, които желаят да кандидатстват за финансиране по различни програми, но считат, че е прекалено трудно за реализиране?

Валентин Дебочички: Ще бъде доста нескромно да съветвам своите колеги. В България има още много музеи и културни организации, които работят успешно по различни проекти. Убеден съм, че няма мениджър в областта на културата и културното наследство, който да не иска да кандидатства и участва в различни проекти. Не се съмнявам също така, че повечето от тях имат необходимият експертен потенциал. Това, което от моя гледна точка е най-важно, е да се изгради екип от съмишленици, които да вярват в необходимостта от реализацията на дадената идея и да са готови да жертват много от „свободното си време” за осъществяване й. Необходимо е, разбира се, и консултанстка помощ, но тя не може да замени екипа от експерти от съответната организация, защото именно те са хората, които най-добре знаят проблемите и стъпките за тяхното решение. Бих посъветвал още, колкото и да е трудно на моменти, да не се отказват да опитват. Противно на общоприетото мнение, аз лично считам, че един хубав проект винаги има шанс да бъде реализиран и то без да има лоби, което да го защитава в една или друга институция. Нашият скромен опит го показва и аз пожелавам успех на всички.