Каква е равносметката за изминалата година от старирането на оперативните програми? Ще успеем ли пълноценно да усвоим средствата по европейските фондове? Какво трябва да предприеме България, за да предотврати спиране на средства по структурните фондове? Най-важните неща, които един потенциален бенефициент трябва да знае. За всичко това разговаряме с г-н Александър Апостолов, PMP, TSPM, председател на Българската асоциация по управление на проекти.

Еврофинансиране: Г-н Апостолов, скоро се навършва една година от стартирането на първата схема по оперативните програми в България. Каква е равносметката за изминалата година?

Александър Апостолов: Равносметката е, че стартираха повечето програми, макар и с голямо закъснение – през юли 2007 бе отворена първата схема, а 1 октомври 2007 беше първият краен срок. На практика, преди края на миналата година имаше стартирали две схеми – по Оперативна програма „Административен капацитет” и „Развитие на човешките ресурси” и бяха подписани договори само по една от тях. Също така се откроиха различията в работата на отделните управляващи органи.

Еврофинансиране: На какво според Вас се дължи това забавяне в стартирането на оперативните програми и бавните темпове на оценка на проектните предложения?

Александър Апостолов: Дължи се първо на забавянето на одобрението на оперативните програми, като това от своя страна е в резултат както на известно забавяне от нашата администрация, така и в по-голяма степен от страна на Европейската комисия, която трябваше да одобрява твърде голям брой програми за периода 2007-2013 година. Друга причина е, че не бяха готови изискванията, наръчниците и формулярите за схемите, т.е. между момента на одобрението на някои програми и момента на стартиране на първите схеми също имаше известен период. Според мен обаче, забавянето не се дължи на проблеми с нормативната уредба, тъй като тя беше готова много преди стартирането на каквито и да е схеми.
Ако трябва да обобщим – получи се забавяне от страна на нашата администрацията поради недостатъчен капацитет и забавяне от страна на Европейската комисия по същата причина.

Еврофинансиране: Каква е Вашата прогноза за усвояването на средствата?

Александър Апостолов: Моята прогноза може би се различава от повечето прогнози и тя е, че тези ще средствата ще бъдат усвоени в много голяма степен – над 90%. Под „усвояване” имам предвид да се сключат договори за средствата и да се извършат плащания по договорите. Средствата, за които ще се сключат договори ще бъдат в рамките на 95%-98% от отпуснатите. По различни причини ще има разлика между средствата, за които ще се сключат договори и реално изплатените средства по тези договори. По моя преценка, разликата ще бъде в размер до 5% от стойността на договорите.Това обаче е само една част от картината. Усвояването е, грубо казано, сключване на договори и изплащане на пари. Какъв е ще е ефектът от тези договори, от тези проекти, е съвсем друг въпрос и това е основното, на което трябва да обърнем внимание.

Еврофинансиране:  Какво би трябвало за се направи, за да бъде ефектът положителен?

Александър Апостолов: Положителният ефект може да се управлява още от изготвянето на насоките за кандидатстване, от критериите, по които се оценяват проектите и чрез проследяване на тяхното изпълнение. Ако са налице формални насоки за кандидатстване, с формални цели, формални критерии за оценка, то и ефектът от програмите ще бъде формален.  В много случаи критериите за оценка на проектите са механични – оценява се например броят на обучените хора, броят на публикуваните информационни материали и т.н. – това са едни количествени индикатори за продуктите на проекта, които не казват почти нищо за това как проектът ще допринесе за постигането на някакви цели. Тези цели от друга страна често липсват, тъй като са просто едни хубаво звучащи общи думи. В този смисъл има какво да се желае, за да се подобри ефективността – в насоките за кандидатстване, критериите за оценка и проследяването на изпълнението.

Еврофинансиране: Напоследък се заговори за спиране на средствата. Има ли такава опасност според Вас?

Александър Апостолов: Опасност не само има, но средствата и в момента са спрени по някои предприсъединителните програми. Според мен това е предупреждение изобщо за управлението на фондовете на Европейския съюз, най-вече за управлението на оперативните програми и програмата за развитие на селските райони. Срокът на действие на предприсъединителните програми изтича съвсем скоро и след това те няма да бъдат „проблем” за България и за Комисията. При тях обаче,  Комисията може да упражнява много по-сериозен контрол и затова предприема по-твърди мерки, които да играят роля на предупреждение за оперативните програми. Това е предупреждение за начина, по който ние не трябва да управляваме оперативните програми и това, което би могло да се получи е да се въведе по-сериозен контрол и върху тяхното управление. Децентрализираното управление на оперативните програми, въведено по споразумение между България и Европейската комисия би могло да се ревизира в някаква степен, така че ЕК да има по-голям контрол. Мисля, че това е разумно и би било в интерес на българските бенефициенти. Факт е, че когато по Програма ФАР имаше силен превантивен контрол от страна на ЕК, нещата вървяха доста по-добре от гледна точка на спазването на процедурите от страна на администрацията, от гледна точка на недопускането на конфликт на интереси и на корупционни практики.

Еврофинансиране: Говорейки за бенефициенти, готов ли е според вас българският гражданин да се възползва от възможностите, които еврофинансирането предлага?

Александър Апостолов: Така или иначе еврофинансирането не е достъпно за всички граждани, не всеки може да се възползва. В най-голяма степен може да се възползват общините и българският бизнес, както и неправителственият сектор. Голяма част от представителите на тези среди са готови, информирани са в много по-голяма степен отколкото преди една-две години. Съществуват множество източници на информация и всеки, който е пожелал и е положил известни усилия е успял да се информира.

Еврофинансиране: Коя е „най-популярната” оперативна програма в обществото според Вас?

Александър Апостолов:  В различните сектори това са различни програми. Сред бизнеса най-популярна разбира се е оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, тъй като в нея са концентрирани средствата, от които бизнесът може да се възползва. Не бива да пропускаме и Програмата за развитие на селските райони, и в по-малка степен и програма „Регионално развитие". Сред неправителствения сектор, номер едно по популярност е програма „Административен капацитет”, тъй като по нея се финансират инициативи за развитие на гражданското общество. Друга причина е, че Управляващият орган на тази програма работи професионално, с кратки срокове за оценка и сключване на договори, със съдействие при изпълнение на проектите. Ето защо неправителствените организации като цяло симпатизират на тази програма в най-голяма степен. Сред общините най-популярни са ОП „Регионално развитие” и ОП „Околно среда” по разбираеми причини – в тези програми е предвидено значително финансиране на проекти на общините.

Еврофинансиране: Каква информация е нужна на един потенциален бенефициент, за да се възползва от възможностите за финансиране?

Александър Апостолов: Първо, трябва да прецени дали неговата проектна идея би могла да получи безвъзмездно финансиране от Европейския съюз. В някои случаи това ще е възможно, в много други случаи това няма да е възможно по различни причини. Например, ако бенефициентът работи в сектор, който не се финансира по програмите на ЕС, или не отговаря на някои от формалните изисквания и т.н. Потенциалният бенефициент може също да прецени, че процедурите за получаване на финансиране са твърде тежки и не си струва да инвестира усилия. За да получи безвъзмездно средства, бизнесът трябва да положи определени усилия, да инвестира ресурси. За всеки получени  100 евро безвъзмездно финансиране от Европейския съюз, бизнесът трябва да инвестира примерно 10 или 20 евро (извън съфинансирането), може би и повече в някои случаи. Казано накратко, потенциалният бенефициент трябва да прецени дали би могъл да получи финансиране, да прегледа оперативните програми или обобщена информация за тях, за да види какви са възможностите и да следи конкурсите. За следене на конкурсите може да се използват годишните индикативни програми, които публикува всеки управляващ орган. В тях приблизително е посочен месецът, в който ще стартира съответната процедура. Междувременно бенефициентът трябва да работи по своя проект и да следи за реалното стартиране на схемата.

Еврофинансиране: Активни ли са членовете на Българската асоциация по управление на проекти в разработването на проекти за финансиране от Европейския съюз?

Александър Апостолов: Много от тях са активни. БАУП е професионална организация, в която членуват физически и юридически лица, работещи в областта на управлението на проекти. Голяма част от тях - корпоративни и индивидуални членове действително работят по програми на ЕС. Част от тях използват програмите за собствения си бизнес, а повечето помагат на други бенефициенти да разработват и управляват проекти.

Еврофинансиране: Какво трябва да притежава един проект, за да бъде одобрен и успешно изпълнен?

Александър Апостолов: Тъй като това е една доста обширна тема, ще маркирам само основните неща. Първото условие е спазването на всички формални изисквания. В някои от случаите, проектите отпадат, именно защото не отговарят на формалните изисквания. Тук отварям една скоба - спазването на изискванията зависи от условията, които поставя съответният управляващ орган. Когато те са тежки и се изискват много документи предварително, естествено процентът на отхвърлените по тази причина предложения е по-голям. И обратно: когато изискванията са облекчени при кандидатстването, а по-голяма част от документите се изискват преди сключването на договор, процентът е по-нисък.
На следващо място е спазването на духа и целите на схемата, т.е. представяне на проектно предложение, което е ориентирано много ясно към целите и приоритетите на съответната процедура. Трябва да има пълно съответствие между визията на хората, които са изготвяли насоките за кандидатстване и визията на кандидатстващия за това какво трябва да се постигне чрез съответния проект. Също така – ясно, стегнато описание, представяне на информация по всички изисквани точки по ясен и разбираем за оценителите начин.

Еврофинансиране: Какъв съвет ще дадете на хората, които биха искали да получат безвъзмездна помощ от ЕС за своята проектна идея?

Александър Апостолов: Бих им дал съвет да опитат, защото голяма част от тях са заети с ежедневни дейности или с развитието на своя бизнес или организация и трудно отделят време да проучат възможностите за кандидатстване и да изготвят проектно предложение. Бих ги посъветвал да отделят известно време за проучване на тези възможности и да опитат да разработят и представят проекти. Дори и те да не бъдат одобрени, според мен до 2013 година ще имат поне още или две възможности във всяка една област на кандидатстване и проектни предложения биха могли да бъдат представени отново. Струва си, това е добър опит в областта на проектното финансиране, което ще става все по-популярно в бъдеще, независимо дали средства идват от Европейския съюз или от друго място.